Сутринта, когато станах, слънцето светеше силно. С малкото джобно огледалце направих слънчеви зайчета. Когато слънчевото зайче мине по лицето ти, те заслепява. И не можеш да гледаш. Затова затворих огледалцето и го прибрах в неговата черна картонена кутийка. Там то не може да прави зайчета. Нито да ме заслепява. На силна светлина не виждам.
И на тъмно не виждам. Нищичко не виждам, защото е много тъмно. Размахвам ръка пред лицето си, обаче не я виждам. Не виждам навън. Може би съм сляпа. Или пък нямам ръка. Не я усещам. Усещам само тъмното. То ме задушава. Притиска ме и ме задушава. Няма въздух, който да дишам, и дишам тъмното. И така след малко няма да виждам и навътре.
Моля те, запали лампите...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар