Сутринта, когато станах, слънцето светеше силно. С малкото джобно огледалце направих слънчеви зайчета. Когато слънчевото зайче мине по лицето ти, те заслепява. И не можеш да гледаш. Затова затворих огледалцето и го прибрах в неговата черна картонена кутийка. Там то не може да прави зайчета. Нито да ме заслепява. На силна светлина не виждам.
И на тъмно не виждам. Нищичко не виждам, защото е много тъмно. Размахвам ръка пред лицето си, обаче не я виждам. Не виждам навън. Може би съм сляпа. Или пък нямам ръка. Не я усещам. Усещам само тъмното. То ме задушава. Притиска ме и ме задушава. Няма въздух, който да дишам, и дишам тъмното. И така след малко няма да виждам и навътре.
Моля те, запали лампите...
неделя, 28 юни 2009 г.
сряда, 24 юни 2009 г.
Параноя, кретенизъм и три грама здрав разум
Странен ден (поредния).
Гони ме параноята пак. Даже не ме гони, ами ме е хванала... И от днес сутринта не ще да ме пуска... През цялото време имам чувството, че нещо не е както трябва. До степен, в която започва да ми писва и искам да разбера какво не е наред, или да стане каквото ще става, или какъвто там е проблема. Както когато ходя при ония доктори (дето все обясняват как "няма да боли"), и те вместо да си вършат работата, се мотаят и се занимават с глупости... В такива случаи ми иде да им кажа да си размърдат четирибуквието и да правят каквото ще правят, защото мразя да чакам нещо, за което знам, че ще е гадно, но нищо друго не знам.
А от друга страна - много по-добре би било да излезе, че си въобразявам. И най-вероятно така ще си е, де. Ама просто ми е едно такова напрегнато... Е, ще ми мине след малко, ще ида, ще гледам новините (в добавка към това, че съм преровила всички видове сайтове и съм писала на целия китайски народ по скайп) и ще разбера, че нищо няма и си внушавам, както обикновено.
Страшно тъпо се държа в момента. Не мога да обясня защо се чувствам все едно нещо (или всичко) е ужасно не както трябва... Въпреки че с трите си грама здрав разум знам, че си въобразявам.
Както и да е. От блоговете явно има полза (слава на Ел! xD), щото се поуспокоих...
Ех, че съм безподобен кретен.
Гони ме параноята пак. Даже не ме гони, ами ме е хванала... И от днес сутринта не ще да ме пуска... През цялото време имам чувството, че нещо не е както трябва. До степен, в която започва да ми писва и искам да разбера какво не е наред, или да стане каквото ще става, или какъвто там е проблема. Както когато ходя при ония доктори (дето все обясняват как "няма да боли"), и те вместо да си вършат работата, се мотаят и се занимават с глупости... В такива случаи ми иде да им кажа да си размърдат четирибуквието и да правят каквото ще правят, защото мразя да чакам нещо, за което знам, че ще е гадно, но нищо друго не знам.
А от друга страна - много по-добре би било да излезе, че си въобразявам. И най-вероятно така ще си е, де. Ама просто ми е едно такова напрегнато... Е, ще ми мине след малко, ще ида, ще гледам новините (в добавка към това, че съм преровила всички видове сайтове и съм писала на целия китайски народ по скайп) и ще разбера, че нищо няма и си внушавам, както обикновено.
Страшно тъпо се държа в момента. Не мога да обясня защо се чувствам все едно нещо (или всичко) е ужасно не както трябва... Въпреки че с трите си грама здрав разум знам, че си въобразявам.
Както и да е. От блоговете явно има полза (слава на Ел! xD), щото се поуспокоих...
Ех, че съм безподобен кретен.
вторник, 9 юни 2009 г.
За домашното, музиката, настроенията и така нататък
Пак съм тук. Би трябвало да пиша домашно сега, ама не ми се занимава. Майната му. Утре сутринта.
Как мога да седя тука и да слушам Evanescence? Не ми е особено присъщо. Обаче съм в някакво странно настроение и ми се слушат такива работи. Май скоро ще мина на Within Temptation. Тц-тц. След това си имам набелязана песен, която имам намерение да си въртя цяла нощ, ама тя не е нито на Evanescence, нито на Temptation. Поне малко повече се вписва в това, което по принцип май е моят стил. =)
Много си се дразня на настроенията понякога. Ужасно необясними и безпричинни са. Като сега. Не мога даже да кажа дали съм тъжна, самотна, объркана, изнервена, уморена, "накривена", "закопана" или нещо средно... Или пък просто се побърквам.
Няма значение. =)
Поздрав за потенциалния (случаен) читател с My Immortal. =)
Хм. Май все пак мога да си определя настроението с една дума - странно. xD
Мисля си... Ако ме нямаше, дали щеше да е по-добре за хората около мен? Не, не се емосвам и не задавам тъпи въпроси. Просто се чудя. Не че имам някакво намерение да ходя някъде - не съм достатъчно отговорна или каквато е там точната дума. Ама се чудя.
Вечната тема за живота, смъртта и най-вече безсмислието пак ми се върти в главата. На всичкото отгоре по време, когато би трябвало да ми се върти само също толкова вечната тема за домашното по английски... Която, като се замисля, има общо с безсмислието. xD
Мнооого задълбочен и смислен пост се получава...
Все тая, няма значение.
Омръзна ми да пиша.
Как мога да седя тука и да слушам Evanescence? Не ми е особено присъщо. Обаче съм в някакво странно настроение и ми се слушат такива работи. Май скоро ще мина на Within Temptation. Тц-тц. След това си имам набелязана песен, която имам намерение да си въртя цяла нощ, ама тя не е нито на Evanescence, нито на Temptation. Поне малко повече се вписва в това, което по принцип май е моят стил. =)
Много си се дразня на настроенията понякога. Ужасно необясними и безпричинни са. Като сега. Не мога даже да кажа дали съм тъжна, самотна, объркана, изнервена, уморена, "накривена", "закопана" или нещо средно... Или пък просто се побърквам.
Няма значение. =)
Поздрав за потенциалния (случаен) читател с My Immortal. =)
Хм. Май все пак мога да си определя настроението с една дума - странно. xD
Мисля си... Ако ме нямаше, дали щеше да е по-добре за хората около мен? Не, не се емосвам и не задавам тъпи въпроси. Просто се чудя. Не че имам някакво намерение да ходя някъде - не съм достатъчно отговорна или каквато е там точната дума. Ама се чудя.
Вечната тема за живота, смъртта и най-вече безсмислието пак ми се върти в главата. На всичкото отгоре по време, когато би трябвало да ми се върти само също толкова вечната тема за домашното по английски... Която, като се замисля, има общо с безсмислието. xD
Мнооого задълбочен и смислен пост се получава...
Все тая, няма значение.
Омръзна ми да пиша.
четвъртък, 28 май 2009 г.
Къде съм...
Какво отличава тук от там? Странно е. Никога не мога да отида там. Моето тук ме преследва навсякъде. Искам да бъда там. Сигурно би било забавно да стоя сама някъде там и никой да не знае къде съм. Защото не мога да им кажа, че съм там. Защото те ще се огледат и ще видят, че не съм в тяхното тук... И то не е моето там. Когато съм там, не би имало тук. Би било само едно безкрайно, безначално, безформено, безвременно, безлично там. И никой не може да дойде при мен, защото когато стигнат, ще бъдат тук. А аз ще бъда там. Искам да стане така... Една сутрин да се събудя и да открия, че около мен няма никакво тук, а съм някъде там... Ами ако това е утре???
понеделник, 25 май 2009 г.
За хаоса, непостоянството, театъра и отново Металика
След още една пауза се завръщам към блогчето... Така де, нека и аз покажа малко постоянство. :D Щото по принцип съм всичко друго, но не и постоянна. Единствените постоянни неща около мен са музиката и тоталния хаос. Ама няма лошо де. Силните владеят хаоса. =) =)
Страшно нещо е това театъра. (Казах аз без никаква връзка с предното изказване.) Липсват ми часовете по драма в училище. А ще имаме пак чак октомври... =( И ми липсва режисьора. Той е най-великият режисьор в света. И само някой да ми се разприказва за Стивън Спилбърг! Стивън Спилбърг ряпа да яде!
Както и да е, удава ми се и сама да си се упражнявам, един вид. Търся си да чета едни пиеси, ама нищо не намирам... Поне не каквото търся. (Бележка/псевдо-филосовска мъдрост: който търси, намира, но не винаги това, което търси.) И все пак е забавно да си измисля човек. Обичам да влизам в роли. Разнообразно е. Пък, както споменах, не съм особено постоянна... А, ето, имало връзка между двете неща. :D
Пак ми се разбъркаха мислите. Ми, казах за хаоса.
Ще взема да поизляза, че да ми се прочисти мозъка от цялата театрална история. Ама след малко. Сега ще си слушам ей това:
Metallica - The House That Jack Built
Open door, so I walk inside
Close my eyesFind my place to hide
And I shake as I take it in
Let the show begin
Open my eyes
Just to have them close again
Well on my way, yeah
But on my way to where I've been
It swallows me
As it takes me in its fog
I twist away
As I give this world a nod
Open doors so I walk inside
Close my eyes
Find my place to hide
And I shake as I take it in
Let the show begin
Open my eyes
Just to have them close once again
Don't want control
As it takes me down and down and down again
Is that the moon
Or just a light that lights this dead end street?
Is that you there
Or just another demon that I meet?
The higher you are
The farther you fall
The longer the walk
The farther you crawl
My body my temple
This temple it tilts
Step into the house that Jack built
The higher you are
The farther you fall
The longer the walk
The farther you crawl
My body my temple
This temple it tilts
Yes, this is the house that Jack built
Open doors as I walk inside
Swallow me so the pain subsides
And I shake as I take the sin
Let the show begin
The higher you are
The farther you fall
The longer the walk
The farther you crawl
My body my temple
This temple it tilts
Yes this is the house that Jack built
The higher you are
The farther you fall
The longer the walk
The farther you crawl
My body my temple
This temple it tilts
Yes, I am, I am, I am...
Open my eyes
It swallows me
Is that you there
I twist away
Away
Away
Away
П.П. Мне, няма да спра да пускам текстове на песни.
П.П. 2 А това беше поредния неясен пост... Не е зле да се науча да правя така, че повече от двама души да ми разбират мислите.
Страшно нещо е това театъра. (Казах аз без никаква връзка с предното изказване.) Липсват ми часовете по драма в училище. А ще имаме пак чак октомври... =( И ми липсва режисьора. Той е най-великият режисьор в света. И само някой да ми се разприказва за Стивън Спилбърг! Стивън Спилбърг ряпа да яде!
Както и да е, удава ми се и сама да си се упражнявам, един вид. Търся си да чета едни пиеси, ама нищо не намирам... Поне не каквото търся. (Бележка/псевдо-филосовска мъдрост: който търси, намира, но не винаги това, което търси.) И все пак е забавно да си измисля човек. Обичам да влизам в роли. Разнообразно е. Пък, както споменах, не съм особено постоянна... А, ето, имало връзка между двете неща. :D
Пак ми се разбъркаха мислите. Ми, казах за хаоса.
Ще взема да поизляза, че да ми се прочисти мозъка от цялата театрална история. Ама след малко. Сега ще си слушам ей това:
Metallica - The House That Jack Built
Open door, so I walk inside
Close my eyesFind my place to hide
And I shake as I take it in
Let the show begin
Open my eyes
Just to have them close again
Well on my way, yeah
But on my way to where I've been
It swallows me
As it takes me in its fog
I twist away
As I give this world a nod
Open doors so I walk inside
Close my eyes
Find my place to hide
And I shake as I take it in
Let the show begin
Open my eyes
Just to have them close once again
Don't want control
As it takes me down and down and down again
Is that the moon
Or just a light that lights this dead end street?
Is that you there
Or just another demon that I meet?
The higher you are
The farther you fall
The longer the walk
The farther you crawl
My body my temple
This temple it tilts
Step into the house that Jack built
The higher you are
The farther you fall
The longer the walk
The farther you crawl
My body my temple
This temple it tilts
Yes, this is the house that Jack built
Open doors as I walk inside
Swallow me so the pain subsides
And I shake as I take the sin
Let the show begin
The higher you are
The farther you fall
The longer the walk
The farther you crawl
My body my temple
This temple it tilts
Yes this is the house that Jack built
The higher you are
The farther you fall
The longer the walk
The farther you crawl
My body my temple
This temple it tilts
Yes, I am, I am, I am...
Open my eyes
It swallows me
Is that you there
I twist away
Away
Away
Away
П.П. Мне, няма да спра да пускам текстове на песни.
П.П. 2 А това беше поредния неясен пост... Не е зле да се науча да правя така, че повече от двама души да ми разбират мислите.
събота, 9 май 2009 г.
Pink Floyd - Comfortably Numb
Hello?
Is there anybody in there?
Just nod if you can hear me.
Is there anyone at home?
Come on, Come on, Come on, now,
I hear you're feeling down.
I can ease your pain
Get you on your feet again.
Relax.
I'll need some information first.
Just the basic facts.
Can you show me where it hurts?
There is no pain you are receding
A distant ship's smoke on the horizon.
You are only coming through in waves.
Your lips move but I can't hear what you're saying.
When I was a child I had a fever. My hands felt just like two balloons.
Now I've got that feeling once again
I can't explain, you would not understand
This is not how I am.
I have become comfortably numb.
I have become comfortably numb.
O.K.
Just a little pin prick.
There'll be no more aaaaaaaaah!
But you may feel a little sick.
Can you stand up?
I do believe it's working, good.
That'll keep you going through the show
Come on it's time to go.
There is no pain you are receding
A distant ship's smoke on the horizon.
You are only coming through in waves.
Your lips move but I can't hear what you're saying.
When I was a child I caught a fleeting glimpse
Out of the corner of my eye.
I turned to look but it was gone
I cannot put my finger on it now
The child is grown, The dream is gone.
But I have become comfortably numb.
Тая песен е хубава.
Is there anybody in there?
Just nod if you can hear me.
Is there anyone at home?
Come on, Come on, Come on, now,
I hear you're feeling down.
I can ease your pain
Get you on your feet again.
Relax.
I'll need some information first.
Just the basic facts.
Can you show me where it hurts?
There is no pain you are receding
A distant ship's smoke on the horizon.
You are only coming through in waves.
Your lips move but I can't hear what you're saying.
When I was a child I had a fever. My hands felt just like two balloons.
Now I've got that feeling once again
I can't explain, you would not understand
This is not how I am.
I have become comfortably numb.
I have become comfortably numb.
O.K.
Just a little pin prick.
There'll be no more aaaaaaaaah!
But you may feel a little sick.
Can you stand up?
I do believe it's working, good.
That'll keep you going through the show
Come on it's time to go.
There is no pain you are receding
A distant ship's smoke on the horizon.
You are only coming through in waves.
Your lips move but I can't hear what you're saying.
When I was a child I caught a fleeting glimpse
Out of the corner of my eye.
I turned to look but it was gone
I cannot put my finger on it now
The child is grown, The dream is gone.
But I have become comfortably numb.
Тая песен е хубава.
Когато няма нищо между ушите
Когато човек направи една глупост, тя винаги засяга и други хора. Или Вселената е твърде злобна, или човекът е твърде голям кретен. В моя случай май е смесица от двете с превес към второто.
Ако не бях направила едно, нямаше да последва друго. Ако не беше последвало друго, нямаше да продължи така чак до майната си. Обаче е станало вече и не мога да го променя. Ей затова трябва да се внимава в момента, не после.
Имаше една чудесна дефиниция за глупак - човек, който като прави нещо, вреди и на другите, и на себе си. Много вярно нещо.
Ако не бях направила едно, нямаше да последва друго. Ако не беше последвало друго, нямаше да продължи така чак до майната си. Обаче е станало вече и не мога да го променя. Ей затова трябва да се внимава в момента, не после.
Имаше една чудесна дефиниция за глупак - човек, който като прави нещо, вреди и на другите, и на себе си. Много вярно нещо.
Абонамент за:
Публикации (Atom)