Тъмното ми свети в очите и нищо не виждам...

Сутринта, когато станах, слънцето светеше силно. С малкото джобно огледалце направих слънчеви зайчета. Когато слънчевото зайче мине по лицето ти, те заслепява. И не можеш да гледаш. Затова затворих огледалцето и го прибрах в неговата черна картонена кутийка. Там то не може да прави зайчета. Нито да ме заслепява. На силна светлина не виждам.

И на тъмно не виждам. Нищичко не виждам, защото е много тъмно. Размахвам ръка пред лицето си, обаче не я виждам. Не виждам навън. Може би съм сляпа. Или пък нямам ръка. Не я усещам. Усещам само тъмното. То ме задушава. Притиска ме и ме задушава. Няма въздух, който да дишам, и дишам тъмното. И така след малко няма да виждам и навътре.

Моля те, запали лампите...

Параноя, кретенизъм и три грама здрав разум

Странен ден (поредния).

Гони ме параноята пак. Даже не ме гони, ами ме е хванала... И от днес сутринта не ще да ме пуска... През цялото време имам чувството, че нещо не е както трябва. До степен, в която започва да ми писва и искам да разбера какво не е наред, или да стане каквото ще става, или какъвто там е проблема. Както когато ходя при ония доктори (дето все обясняват как "няма да боли"), и те вместо да си вършат работата, се мотаят и се занимават с глупости... В такива случаи ми иде да им кажа да си размърдат четирибуквието и да правят каквото ще правят, защото мразя да чакам нещо, за което знам, че ще е гадно, но нищо друго не знам.

А от друга страна - много по-добре би било да излезе, че си въобразявам. И най-вероятно така ще си е, де. Ама просто ми е едно такова напрегнато... Е, ще ми мине след малко, ще ида, ще гледам новините (в добавка към това, че съм преровила всички видове сайтове и съм писала на целия китайски народ по скайп) и ще разбера, че нищо няма и си внушавам, както обикновено.

Страшно тъпо се държа в момента. Не мога да обясня защо се чувствам все едно нещо (или всичко) е ужасно не както трябва... Въпреки че с трите си грама здрав разум знам, че си въобразявам.

Както и да е. От блоговете явно има полза (слава на Ел! xD), щото се поуспокоих...

Ех, че съм безподобен кретен.

За домашното, музиката, настроенията и така нататък

Пак съм тук. Би трябвало да пиша домашно сега, ама не ми се занимава. Майната му. Утре сутринта.

Как мога да седя тука и да слушам Evanescence? Не ми е особено присъщо. Обаче съм в някакво странно настроение и ми се слушат такива работи. Май скоро ще мина на Within Temptation. Тц-тц. След това си имам набелязана песен, която имам намерение да си въртя цяла нощ, ама тя не е нито на Evanescence, нито на Temptation. Поне малко повече се вписва в това, което по принцип май е моят стил. =)

Много си се дразня на настроенията понякога. Ужасно необясними и безпричинни са. Като сега. Не мога даже да кажа дали съм тъжна, самотна, объркана, изнервена, уморена, "накривена", "закопана" или нещо средно... Или пък просто се побърквам.

Няма значение. =)

Поздрав за потенциалния (случаен) читател с My Immortal. =)

Хм. Май все пак мога да си определя настроението с една дума - странно. xD

Мисля си... Ако ме нямаше, дали щеше да е по-добре за хората около мен? Не, не се емосвам и не задавам тъпи въпроси. Просто се чудя. Не че имам някакво намерение да ходя някъде - не съм достатъчно отговорна или каквато е там точната дума. Ама се чудя.

Вечната тема за живота, смъртта и най-вече безсмислието пак ми се върти в главата. На всичкото отгоре по време, когато би трябвало да ми се върти само също толкова вечната тема за домашното по английски... Която, като се замисля, има общо с безсмислието. xD

Мнооого задълбочен и смислен пост се получава...

Все тая, няма значение.

Омръзна ми да пиша.