Неделна скука, или нищо-правене

Какво ли не прави човек от скука. Замалко да седна да уча, ама се сетих, че си имам блог за занимавка.

Навън вали. Ситен гаден дъжд. Ако в България имаше съдебна система и правосъдие, щях да съдя Баба Марта.

Слушам Мегадет, убеждавайки се все по-силно в гениалността на Дейв Мъстейн. Текстовете му са... хм...

Не стига, че ми е скучно, ами на всичкото отгоре ме мързи. Ама ме мързи да дишам. Седя, съществувам и нищо друго не правя. Освен че слушам музика, де, ама при мене това е един от жизнените процеси, така че май не се брои. Ако не ме беше налегнал такъв ужасен мързел, щях да се опитам да направя нещо по въпроса със скуката, ама в момента я предпочитам пред това да си размърдам задните части, за мозъчната кухина да не говорим.

След малко обаче ще ми омръзне да ми е скучно, и тогава ще трябва да мръдна и да си взема книга или пък китарата, предполагам.

А сега ще взема просто да пиша глупостите, които ми минават през междуушието, докато и от това ми писне.

Хм, тоя дъжд не изглежда като да се кани да спре. Тва е, щото иска да ми прави напук, знам аз. Сега ще трябва да си вися вкъщи цял ден и да се побърквам. Най-накрая ще взема да върша глупости от чисто нямане на интересна занимавка.

Хваща ме шизофренията пак.

Защо реши да вали точно днес? На всичкото отгоре явно времето ми влияе на настроението... Ама то така е, като ти куца психиката.

На-на, на-на-на-на, на-на-на, на-на, на-на... Пуснах си White Dove на Scorpions. Натъжава ме тази песен понякога...

Хм, а те Скорпиънс ще идват това лято. Смятам да отида, дори да ми се наложи да ходя до там пеш.

Много ми е дъждовно.

А по принцип обичам дъжд. Точно днес обаче не искам да вали... Дъждът в неделя е нещо гадно.

И все пак, някак си е приятно просто да си седя така. Спокойно е. Отдавна не бях се чувствала спокойна. Все има нещо, което да ме притеснява, или нещо за вършене, или някой, занимаващ ме с глупости... А сега е толкова тихо, освен музиката нищо друго не се чува. Минах на една балада на Металика... Мда, не мога да изкарам много, без да си пусна Металика...

Бях забравила, че да си седиш в спокойна скука и нищо да не правиш може да е приятно.

The Unforgiven II е прекрасна песен...

Май стига толкова несвързани обяснения засега... Като пак ми щукне, пак ще попиша... А сега ще седя и нищо няма да правя.

Първо нещо

Такааааа... Първи пост. Ами, на Ел се сърдете. Аз не съм по блоговете. Ама на, слушам Ел. Keep El happy.

Значи, на мене нещата ми омръзват бързо. С малки изключения, които всъщност са много големи. Както и да е, мисълта ми е, че тоя блог много бързо ще го зарежа, щото ще ми омръзне. =)

Но дотогава може да пробвам да си го изкарвам на него.

Откъде да започна? Всички започват от началото, затова напук аз няма да го направя. Ще започна от сега.

Сега съм една много загубена и побъркана ученичка от Американския колеж в София, осми клас. 8/6, за да сме точни. Имам ежедневие, което малко хора биха нарекли "нормално", но понеже то е моето ежедневие, ми е просто писнало от него.

Разбира се, не е само училището. Има много по-важни неща, като... всичко останало. =)
Влюбена съм. Имам приятели, които много ценя. А животът ми се върти около музиката, Металика в частност. Няма да изпадам в подробности... Засега ще се огранича с това че музиката им... хм, много ми харесва. Не, че не слушам други групи де. Списъкът е дъъъъълъг. Хм, ще има отделно обяснение за това.

След като започнах от настоящето, може да дам и малко исторически данни.

Аз съм от Бургас. Там учех в една черна дупка. Обичам морето. В шести клас бях влюбена в човек, когото не познавах. Както и да е, повече за миналото си май няма да кажа.

Какво остана? Хм. Бъдещето ще го видим.

Тоя пост излезе неясен.