Параноя, кретенизъм и три грама здрав разум

Странен ден (поредния).

Гони ме параноята пак. Даже не ме гони, ами ме е хванала... И от днес сутринта не ще да ме пуска... През цялото време имам чувството, че нещо не е както трябва. До степен, в която започва да ми писва и искам да разбера какво не е наред, или да стане каквото ще става, или какъвто там е проблема. Както когато ходя при ония доктори (дето все обясняват как "няма да боли"), и те вместо да си вършат работата, се мотаят и се занимават с глупости... В такива случаи ми иде да им кажа да си размърдат четирибуквието и да правят каквото ще правят, защото мразя да чакам нещо, за което знам, че ще е гадно, но нищо друго не знам.

А от друга страна - много по-добре би било да излезе, че си въобразявам. И най-вероятно така ще си е, де. Ама просто ми е едно такова напрегнато... Е, ще ми мине след малко, ще ида, ще гледам новините (в добавка към това, че съм преровила всички видове сайтове и съм писала на целия китайски народ по скайп) и ще разбера, че нищо няма и си внушавам, както обикновено.

Страшно тъпо се държа в момента. Не мога да обясня защо се чувствам все едно нещо (или всичко) е ужасно не както трябва... Въпреки че с трите си грама здрав разум знам, че си въобразявам.

Както и да е. От блоговете явно има полза (слава на Ел! xD), щото се поуспокоих...

Ех, че съм безподобен кретен.