Пак съм тук. Не съм писала от бая време, ама сега пак ще подхвана. Скуката е силна мотивация.
Хрупам вафли и си мисля. Ама не за вафлите. Съвсем сериозно, Вселената се ебава с мене много лошо. Не знам откъде й дойде на вселенския акъл да ме прецака така, ама е гадно, да я еба у безкрая. Хич не ми се обяснява, обаче едно предупреждение/псевдо-филосовска мъдрост - никога, ама никога не трябва да се има вяра на Вселената.
Мда, пак дрънкам глупости. И това ми доскуча. Ами толкоз.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар